Антонио, роден с едва 750 грама и почти четири месеца преди термина, дойде със своите родители в Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас за рутинен контролен преглед. Той вече е на година и десет месеца и се развива като всяко друго дете. В отделението припомниха, че тук са спасили живота му, след като се е появил на бял свят в края на петия месец. За екипа това е поредният случай, който показва колко далеч е стигнала неонатологията в грижите за изключително недоносените бебета.
Преди няколко години раждане в толкова ранна гестационна седмица е било на границата между „раждане“ и „аборт“. Тогавашните медицински стандарти изисквали бебе с тегло под 800 грама, родено преди 26-ата седмица, да оцелее поне три денонощия, за да бъде отчетено като живородено; ако не успеело, случайът се регистрирал като аборт. Днес практиката е различна и лечението позволява не само оцеляване, но и шанс детето да расте и да се развива нормално.
В момента в Неонатологията на УМБАЛ Бургас се грижат за още три бебета с тегло под един килограм. Това са сред най-тежките пациенти в болницата и всеки ден за тях и за медицинския екип е изпитание. Грижите изискват непрекъснато наблюдение, специализирана апаратура и точна прецизност. При толкова малки бебета дори незначителна промяна в състоянието може да бъде решаваща, посочват от отделението.
Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас работи на най-високото, трето ниво на компетентност и по този начин приема новородени с екстремно ниско тегло, тежка недоносеност и сериозни здравословни проблеми. „Истинският успех на нашата работа не е просто детето да оцелее, а да живее без усложненията и последиците от преждевременното раждане и изключителната незрялост на тези деца“, посочи д-р Стилияна Томова, началник на Отделението по неонатология. Тя е лекарят, който проследява Антонио от раждането до днес.
В УМБАЛ Бургас около 300 бебета годишно — близо 20% от новородените — се нуждаят от специализирани грижи заради недоносеност, увреждания или други усложнения. Част от тях прекарват седмици и месеци в отделението, преди да се приберат у дома. Антонио вече е преминал този труден път и за лекарите, които преди близо две години са се борили за живота му, най-важният резултат е, че се е върнал при тях като живо, здраво и щастливо дете.