Нов хъб за сигурност, базиран във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна и с предвидена дейност в Бургас, беше представен днес на форума „Черно море 2030: Сигурност, устойчивост, иновации“. Събитието се проведе на 30 октомври в Международния конгресен център в Бургас. Инициативата е сред темите в стратегическия диалог „Сигурност: Черно море в новата архитектура на сигурността“, който събра държавни институции, научната общност и европейски представители.
Модератор на дискусията бе генерал Константин Попов, председател на Управителния съвет на Центъра за развитие и политики. Той каза, че сигурността в Черноморския регион не е само въпрос на отбрана и разузнаване, а включва екологията, транспорта, комуникациите, икономическото развитие, човешките ресурси, отношенията със съседните държави и общоевропейските политики. Попов подчерта, че регионът вече има стратегическо значение, сравнимо с други зони на международно напрежение, и че събитията в близост до България показват колко тясно са свързани държавите и институциите.
За самата структура говори проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет, председател на Морското научно общество и член на Европейския борд за океаните. Той представи решението за създаване на хъб по сигурност във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, като обясни, че новата структура ще развива дейност и в Бургас. По думите му проектът е резултат от работа в рамките на Морското научно общество и цели изграждане на общ черноморски капацитет чрез партньорства между университети и научни организации; той призова знанията, експертизата и научните ресурси да се обединят в полза на сигурността и устойчивото развитие на региона.
Възможностите за по-тясно сътрудничество между България и Румъния очерта Джордж Константин, заместник генерален директор в Министерството на околната среда, водите и горите на Румъния. Той предложи двете държави да развиват общи проекти за морско управление и наблюдение на водите, като използват съществуващата инфраструктура и съвременни сателитни технологии. Константин посочи, че това ще помага за проследяване на промените в Черно море и наблюдение на река Дунав, оценка на рисковете от наводнения и суши и по-ефективна защита на населението чрез обмен на информация между институциите.
Видеовръзка от Европейската комисия направи Джеймс Морисън, директор в Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“. Той съобщи, че ЕК е инвестирала 110 млн. евро за изпълнението на плана за Черно море и възстановяване на морските екосистеми, а подкрепата ще продължи до 2030 година. Морисън допълни, че през следващите месеци ще бъде представена нова стратегия за интегрирано управление на морските ресурси и насърчаване на инвестициите и иновациите, като устойчивото развитие изисква съчетаване на научни изследвания, технологии и съвместни действия. В същата сесия министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова, която се включи онлайн, настоя за по-добър механизъм за обмен на информация за състоянието на морските води и климатичните рискове между държавните институции, научните организации и местните власти и за преминаване от реакция към предварителна оценка на рисковете и ефективна превенция.