Николай Желев, родом от Бургас и треньор по колоездене, живее в Хелзинки вече осем години и започна да организира нетипични туристически обиколки за български посетители. Желев е създател на първото байк училище в България и използва опита си, за да представя столицата на Финландия както през популярните забележителности, така и през ежедневието на местните. Той посочва, че го впечатлява чистотата на природата и организацията на града, както и спокойствието на хората. „Нулева агресия. Това страшно много ме впечатли“, казва Желев, описвайки първите си впечатления след преместването.
Идеята за туристическия проект се роди чрез процеса на адаптация на семейството му в страната. При пристигането си те първо започнали да учат финландски, но езиковото училище далеч не се ограничило само до езика — там получили познания за историята, традициите и културата на Финландия. Този допълнителен контекст провокира у Желев желанието да разкаже за страната и на други българи. В обиколките той включва не само забележителности, но и по-дребни детайли, които според него помагат на туристите да разберат по-добре града и неговите жители.
Сред впечатленията на Желев за финландците са тяхната посветеност на независимостта и способността за обединение в исторически трудни периоди. Той описва северния манталитет като по-спокоен и обмислен в сравнение с българския, който според него е по-емоционален и темпераментен. От градоустройствена гледна точка Желев отбелязва подредеността на Хелзинки и наличието на гори в близост до градските зони — „Гората е навсякъде, дори в самата столица“, споменава той, като това е сред първите неща, които го впечатлили при заселването.
Колоездачната инфраструктура и отношението към спорта са сред другите акценти в разказа му. В Хелзинки според него са изградени велоалеи, които свързват различни части на града, има спортни бази и велопаркове в кварталите, а физическата активност е част от всекидневието на много хора. Впечатленията му от финландското образование включват практики като ненатрупване на оценки в първите училищни години, за да се избегне излишно съревнование, и ролята на учителя да открие силните страни на всяко дете. Той разказва и за навика децата да играят навън дори при дъжд, както и за местни специалитети — традиционна супа, пайове с гъби и риба и ръжен хляб.
Връзката с България Желев поддържа чрез българската общност в Хелзинки, където семейства се събират, приготвят традиционни ястия и поддържат културните навици от родината. Обиколките, които организира, са адаптирани към интересите на посетителите — природолюбителите могат да опознаят горите и дивите плодове, а любителите на спорт, изкуство или история получават гледната точка на местните. Желев вижда потенциал и за по-голям интерес към България от финландците и отбелязва, че събития като Евровизия помагат за популяризиране на Бургас; финландци, които са посещавали морския град, са забелязали прилики с Хелзинки. „България си е България. Родината си е родината“, казва той, като подчертава, че се стреми да създаде мост между двете нации.