В българското здравеопазване се наблюдава нарастваща практика, при която високоспециализирани процедури, предназначени за спешни или рискови случаи, се превръщат в първа линия на диагностика за широк кръг пациенти. За това сигнализира д-р Диян Господинов, кардиолог, заместник-директор на Комплексния онкологичен център в Бургас и председател на сдружение „Младите лекари“. В ежедневната си практика той регистрира десетки случаи на пациенти, насочвани към инвазивна диагностика без ясни индикации. По думите му в страната се налага нов, некоректен подход към превенцията, който обезсмисля индивидуалната оценка на риска и води до излишни инвазивни интервенции.
Коронарографията е високоспециализиран диагностичен метод с доказани ползи при правилно приложение, но европейските медицински стандарти изискват различен подход при стабилните пациенти. Д-р Господинов акцентира, че при пациенти без остър коронарен синдром първо трябва да се извършат неинвазивни изследвания и оценка на клиничния риск, преди да се премине към ангиографски процедури. Той посочва, че липсата на ясен алгоритъм води до рутинно препращане към инвазивни методи, което може да увеличи ненужните риск и разходи за пациентите и за системата, ако не се прилагат утвърдените европейски препоръки. Този подход размива отговорностите при вземането на решение и подкопава ролята на персонализираната клинична преценка.
Основният въпрос, който медикът поставя, е защо при различни диагнози и клинични състояния крайният избор за лечение често съвпада и включва инвазивни процедури. Според д-р Господинов такова рутинно пренасочване поражда съмнения относно мотивите зад тези решения и изисква по-прозрачен контрол върху индикациите за ангиография. Кардиологът напомня, че в центъра на медицинската практика трябва да останат хуманността и индивидуалната грижа, които не бива да се подчиняват на финансовите механизми и клиничните пътеки в системата. По думите му подобна промяна в практиките трябва да бъде обсъдена от експертните органи и ръководствата на лечебните заведения.