Пристанище Бургас организира и финансира спасителната операция на кораба, пострадал при удар с дронове, като директорът на ИА „Морска администрация“ капитан Живко Петров обяви ориентировъчна стойност между 100 000 и 200 000 евро. „Стойността предстои да се изчисли. По мое мнение ще бъде между 100 и 200 хиляди евро, но има още много изчисления“, посочи той и уточни, че първоначалният приоритет е бил да се приключи успешно операцията. България ще претендира разходите от корабособственика.
По корпуса има три големи пробойни, като диаметърът на някои от тях надхвърля един метър. Едната е в носовата част отляво, втората е в средата на десния борд, а третата е в кърмата, в района на помещението за управление. Въпреки че двигателят е останал работоспособен, корабът е без управление заради нанесените поражения, което наложи специализирани и бързи действия при маневрирането и осигуряването му до безопасна позиция край брега.
Неблагоприятното време усложни операцията. При първия опит екипите са се сблъскали с риск плавателният съд да дрейфува към българския бряг и да заседне, което би вдигнало разходите и би направило последващото изтегляне много по-трудно, дори невъзможно. След като е установено, че пуснатата котва задържа плавателния съд и той не се придвижва към брега, операцията е прекратена, за да не се излага на риск животът на спасителните екипи. Дейностите са подновени на следващия ден и са завършили успешно. „Ако по време на спасителна операция се наложи да спасявате спасителите, тоест поставите тях в риск, това вече е провалена операция“, каза капитан Живко Петров.
Към момента Пристанище Бургас не отчита отказани посещения на кораби, които предварително са били заявени, уточни капитан Живко Петров в отговор на въпрос дали ескалацията на ударите с дронове се отразява на корабоплаването. Той добави, че няма информация за трафика в целия черноморски регион и не може да прогнозира развитието. Разходите за корабоплаване в региона са нараснали още преди последната ескалация, тъй като застрахователните премии са достигнали високи нива; това се отразява и на навлата и на крайната цена за превозителите. „Винаги всичко отива при крайния потребител, няма какво да се лъжем“, допълни капитан Петров.