Днес църквата почита Света Параскева, известна още като Света Петка. В народните представи този празник се нарича Зимен Петковден и символизира прелом към зимния сезон. Обичаите около деня имат предхристиянски корени, свързани с аграрни култове и култа към плодородието. Тези вярвания идват от времето, когато земеделието е формирало всекидневието и женският образ като дарителка на живот е заел централно място в общността.
От Петковден започват и важни обществени промени в селото – според народните представи това е моментът, когато започват сгледите за годежи и сватби, защото светицата се счита за покровителка на раждането и плодовитостта при хора и животни. Петковден бележи края на полската работа: последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Поверията гласят, че ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – това вещае тежка и снежна зима.
На празника се правят родови курбани и се месят обредни хлябове. Най-големият хляб, наречен „Света Петка”, се поставя на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя всички и раздава парченца. На масата традиционно присъстват гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз и други обредни хлябове. Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.