Специалисти от Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ‑Бургас поставиха диагнозата цервико‑фациална актиномикоза при 89‑годишна пациентка, която в продължение на пет месеца имала твърда и безболезнена подутина в областта на лицето и шията. Близките ѝ търсили помощ от редица специалисти, но без резултат. Изследванията показали засягане както на меките тъкани, така и на костта на долната челюст. Първоначалната клинична картина и образните промени насочвали към възможен злокачествен процес, а стандартната биопсия отчела единствено хронично възпаление, без категорична морфологична находка за тумор.
Проблемът започнал няколко месеца след поставяне на зъбна протеза, която травмирала околните тъкани и позволила на нормалната орална флора да проникне в по‑дълбоките слоеве. Поради напредналата възраст на пациентката и високия оперативен риск, екипът избрал да избегне голяма оперативна интервенция. Всички налични данни — връзката с протезата, продължителният ход на процеса и особеностите от образните изследвания — насочили УНГ специалистите към инфекциозна етиология и конкретно към цервико‑фациална актиномикоза. На тази основа бе приложено целенасочено антибиотично лечение.
След започване на терапията отокът спаднал с над 70 процента в рамките на десет дни. Лечението включвало двуседмична венозна антибиотична терапия, последвана от триседмичен курс с перорални антибиотици. След този режим възрастната жена постигна пълно възстановяване и бе проследявана в продължение на половин година без признаци на рецидив. Клиничният случай под заглавие „Цервико‑фациална актиномикоза – диагностични и терапевтични аспекти“ бе официално представен пред световната медицинска общност на XXIII Световен конгрес по оториноларингология в Истанбул.