На 18-ото издание на кръглата маса „Черно море – граница или врата“, организирана от Черноморския институт в Бургаския свободен университет, експерти от академичните среди дискутираха как промените в сигурността и ресурсите влияят на живота по крайбрежието. Срещата акцентира на сигурността, енергетиката, кръговата икономика и екологичните предизвикателства, които вече не са хипотетични. Участниците припомниха, че темата се работи от 2009 г., но контекстът е различен: ако до 2024 г. някои рискове, включително свързани с дронове, са изглеждали теоретични, сега се говори за реални опасности и нуждата от конкретни решения.
Водеща в дискусията остана темата за сигурността на морето и подводната инфраструктура. Бяха посочени атаките срещу кабелите, които свързват Азия и Близкия изток с Европа, като пример за уязвимост на комуникационните и икономическите връзки в региона. Рибарството също бе изведено като една от най-трудните области за международно регулиране. Проф. Маруся Любчева обобщи политическата рамка с думите: „Морето безспорно е врата, но не може да бъде превръщано в затворено пространство, през което отделните държави едностранно да определят кой има право да преминава“, заяви проф. Маруся Любчева, основател на Черноморски институт и двигател на научната кръгла маса.
Енергийните възможности на Черно море заеха голяма част от дебата. Проф. Теодора Петрова представи варианти за приливна, вълнова и шелфова вятърна енергетика, плаващи фотоволтаични инсталации и добив на енергия по разлика в солеността. Тя отбеляза, че плаващите соларни паркове могат да имат и екологични ползи, като осигуряват сенчести зони и благоприятни условия за някои морски организми, а подобни идеи могат да се приложат и в лимани. Беше посочена Румъния като добър пример за развитие на вълновата и вятърната енергетика. Радостина Ценова от Българска фондация Биоразнообразие предупреди, че разполагането на вятърни съоръжения трябва да се преценява внимателно, особено по миграционния път Виа Понтика. Кап. Пасков повдигна въпроса за потенциала за добив на сероводород и възможното използване на морската среда за охлаждане на бъдещи центрове за данни.
Научно-приложните възможности и хранителният потенциал на морето бяха друг ключов акцент. Проф. Добри Ярков говори за ресурси за производство на водород и развитието на биотехнологиите, които могат да превърнат Черно море в продоволствен щит – източник на протеини за фуражната индустрия, минерали, ензими и биопродукти. Той посочи, че предизвикателството е научните разработки да напуснат лабораториите и да намерят производствено приложение; аргумент в полза на тази идея бе изтъкнатата зависимост: 97% от рибата, предлагана по българското Черноморие, е вносна. Проф. Ярков предложи създаване на холдинг или клъстер между черноморските университети за реализация на пилотни ферми и биоенергийни комплекси. В същото време екологичният сегмент от форума обърна внимание на микропластмасата: д-р Антония Илиева от БДУ“Проф. д-р Асен Златаров“ представи изследвания от четири точки по крайбрежието; през лятото на 2025 г. най-високи количества микрочастици са отчетени в района на Ченгене скеле, а най-ниски – при Солниците, където са установени 17 частици. Проф. Терзиев поиска превръщане на резултатите в практически мерки, а проф. Севдалина Турманова посочи, че са нужни конкретни местни политики и добри практики като тези на остров Света Анастасия. Общият извод бе, че за да се реализират възможностите, са необходими работещи политики, партньорство между университетите, бизнеса и институциите и ясна визия за бъдещето на черноморските държави.